Кловърфийлд
Едно bad-ass чудовище напада Ню Йорк и изнасилва статуята на Свободата. Същевременно успява да убие адски много хора. Все пак вилнее няколко часа, бута купища сгради и други сглобки. Сред убитите са също и група юпита, които тичат наоколо с любителска камера. Чудовището, да го наречем Мерлинда, може да ражда по поръчка и при прищявка малки монстърчета с остри зъби и големи челюсти. Хората, ухапани от тези малки копеленца, след време експлодират.
Трябва да кажа: Не бях гледал толкова добър филм от месеци. Хареса ми. Има няколко доста вълнуващи сцени, като тази в тунела, когато Мармадюк включва режима за нощно снимане на камерата. Искаше ми се да има повече сцени с Мерлинда, как се ебава с военните, но anyway. Историята се показва от гледаната точка на юпитата, които тичат напред-назад в Манхатън с тази ударо-понасяща камерка, опитвайки се да спасят гаджето на Роб, която е била застигната от стена със стърчащо арматурно желЕзо. Самият филм е това, което са снимали нашите герои, така че през цялото време картината друса. Това ми хареса. По-реалистично е, от колкото камерата да бе от птичи поглед.
Едно нещо не ми стана ясно на края: пичовете напускат бойното поле с хеликоптер, издигнали са се на порядъчна височина и изведнъж Мерлинда протяга врат и го захапва. Вертолетчето се разбива естествено, но няма експлозия. Сигурно е свършил горивото :). Но защо оживяват? Само те, никой друг. Въпреки че е Sci-Fi филмът, това беше тъпо.
