Ще се лее Кръв
Блогвам на живо в момента. Според оценката в IMDB трябва да е добър филм.
Годината е 1898 и нашият златотърсач си разказа играта - динамит му гръмна в лицето, падна от няколко метра и си счупи крака и, като за капак, се намира у пичковци сред пустинята и сега трябва да се влачи до града.
Да, сурова е цената на успеха - след няколко години той вече е мастит бизнесмен и търгува с петрол.
Наистина интересно начало на филма. Става дума за предприемачеството в най-чистата му форма - сурови и необработени възможности навсякъде. Дано намесят скоро и друг вид търговия, ще е интересно. А нашият човек се е отракал и гледа да прецаква хората - предлага по-ниски цени от реалните, шикалкави и омайва. Никакъв морал. Но хей, това е бизнес. Изводът тук е, че като ти се предлага нещо, изисквай няколко дни време за размисъл.
Току що господин Даниел Плейнвю купи цяло градче, очаквам бум на акциите му.
Намери петрол. Намери много петрол. Но Ейч Дабълю, наследникът на господин Плейнвю, оглуша. В тази случка повратният момент бе, че нашият бизнесмен прояви доза алчност и заряза сина си за сметка на горящото находище. Очаквам сребролюбецът в течение да филма да развие диво желание за кинти и в крайна сметка собствената му алчност да го съсипе.
Когато се сондира за петрол и черният фонтан се появи, защо, ако се запали, няма мега огромна експлозия на всичките залежи?
Оказва се, че Даниел е много захардил. За негово щастие Елай е захардил много повече. Тия секти направо са лудница. Обаче в този случай това може да е положително за него и да му помогне да се пребори с някои негови особености. Типично в негов стил господин “the tongue of the slaves” от Мумията пак играе лукав неудачник и далавераджия. А алкохолът бавно, но сигурно takes over.
Сбъднаха ми се очакванията - Даниел полудя, но май успя да разобличи сектата. Филмът е як и си заслужава двата часа и отгоре. А самият актьор прави много добър пърформанс.
