филмите, които гледах

Неуловим

Ох, колко ме мързи, да коментирам този филм, не е истина.

Млад неудачник разбира, че всъщност е убиец и има супер способности. Целта му е да елиминира убиеца на баща си. Но видиш, измамен бил горкичкият, и убива всъщност баща си. Следва разплата, разбира се.

Въпреки Анджелина и Морган, филмът е тъп със слаб сценарии. Не мога да разбера, кой ги измисля тези тъпни. Лично на мен ми бе ясно още в самото начало, че тоя дришльо ще очисти баща си и че всъщност го използват. Хех, високото ми АйКю …

Другата Болейн

Англия, 16-ти век. На престола е Хенри VIII, който е ебати пича, обаче има проблем с нагона си (а според мен и с алкохола, но нямам преки доказателства). Съответно обикаля дъждовното отечество и търси млади англичанки за разплод. В едно китно селце среща сестрите Скарлет Йохансон и Натали Портман. Скарлет е тъпа и добра, а Натали е гадна и съобразителна. И двете се влюбват в краля.

Историята е зверски класическа. Уникалното е как е изиграна от Скарлет. Нечовешки е моментът, в който тя ражда от краля, а той се гушка с Натали в другата стая.

Признавам си, че не успях да го догледам до края. Въпреки това съм много доволен от филма и го метнах на няколко диска, за да го раздавам на познати, които искам да вкарам в леглото си. Мацките се впечатляват от такива филми, а и от мъжете, които ги харесват. Според мене де…

Голям Град

Проследява се борбата на корейската полиция срещу банда джепджии, които са много по-опасни от мангалските им конкуренти в столицата – притежават магически ръце, ходят въоръжени с ножове и ги ползват, ако се наложи. Драмата идва от това, че майката на единия главен детектив е била в затвора за кражби и е майстор в занаята.

Типично за азиатските филми, бизнесът е наситен от няколко конкуриращи се банди, които се мразят и бият помежду си в опитите си за повече територия и влияние. Бойните сцени обаче не са шедьовър на изкуството – няма кунг-фу, няма дълги битки, ами всичко свършва бърже, защото единият (винаги се бият един на много) е адски добър. Лошите се опитват и с тенис ракети и топки да го изненадат, но успехът е нулев.
Не знам защо така е решил сценаристът – този вид престъпност е представен като сериозна мафия и всички правят яко кинти. За да е възможно това, тези банди или трябва да правят по 20 големи удара на ден, което е страшно много време, имайки предвид подготовката, която полагат за една кражба, или всеки трябва да ходи с няколко стотачки в джоба, въпреки потока от новини за жертви пострадали от мазни крадливи ръце.

Самата драма във филма е проследена някак си хаотично и непълно. Обърнато е малко внимание на Денг Чой¹ и на неговата връзка с майка му, а пък тя е тотално забравена и се появява от време на време, за да повтори, че вече не краде; но пък изведнъж вече си има собствен цветарски магазин.

Въпреки че сценарият слабее, филмът пак бива, но само защото е азиатски. А това кино има огромен потенциал, който все още не е развит. Бих се радвал ако има и професионални дублажи на английски, защото понякога субтитрите са крайно непрактични и убиват момент от филма. Не че дъблажът също не ги разваля, но китайски, корейски, японски … лудница са :).

–  Не съм убеден, че това му бе името, трудно ми е да го запомня; а намирането на информация за този филм конкретно в интернет си е цяло приключение.

Трейнспотинг

Избери живот. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери шибан голям телевизор, избери перални машини, коли, компакт-диск-плейъри и електрическа отварачка за консерви. Избери добро здраве, нисък холестерол и стоматологично осигуряване. Избери фиксирана лихва по изплащане на ипотеката. Избери си първото жилище. Избери си приятелите. Избери лежерно облекло и подхождаща чанта. Избери костюми на изплащане от различни шибани тъкани. Избери да си направи-си-сам и да се чудиш, кой по дяволите си неделя сутрин. Избери да седиш на онзи диван и да гледаш затъпяващи и сломяващи духа телевизионни игри, тъпчейки си шибана джънк-храна в устата. Избери да изгниеш накрая, напикавайки се в мизерен дом, засрамен от личността си, и шибаните отрочета, които пръкна, да те заместят.

Избери си бъдещето.

Избери живота.

Но защо ми е да правя такова нещо? Аз избрах да не избирам живота. Аз избрах нещо друго. Причините? Няма причини. На кого му трябват причини, когато имаш хероин.

Кралят на Покера

Леле, това е толкова тъп филм, едва издържах да разбера, кой ще спечели мега-турнира по покер – младока или старчока. Добре, че съществува бутонче “скокни 10 секунди напред”, често го ползвах.

Естествено младият спечели големите милионите. То си бе ясно по много причини, но една от тях изпъква особено много над останалите – слаб холивудски сценарий.

Ще се лее Кръв

Блогвам на живо в момента. Според оценката в IMDB трябва да е добър филм.

Годината е 1898 и нашият златотърсач си разказа играта – динамит му гръмна в лицето, падна от няколко метра и си счупи крака и, като за капак, се намира у пичковци сред пустинята и сега трябва да се влачи до града.
Да, сурова е цената на успеха – след няколко години той вече е мастит бизнесмен и търгува с петрол.

Наистина интересно начало на филма. Става дума за предприемачеството в най-чистата му форма – сурови и необработени възможности навсякъде. Дано намесят скоро и друг вид търговия, ще е интересно. А нашият човек се е отракал и гледа да прецаква хората – предлага по-ниски цени от реалните, шикалкави и омайва. Никакъв морал. Но хей, това е бизнес. Изводът тук е, че като ти се предлага нещо, изисквай няколко дни време за размисъл.

Току що господин Даниел Плейнвю купи цяло градче, очаквам бум на акциите му.

Намери петрол. Намери много петрол. Но Ейч Дабълю, наследникът на господин Плейнвю, оглуша. В тази случка повратният момент бе, че нашият бизнесмен прояви доза алчност и заряза сина си за сметка на горящото находище. Очаквам сребролюбецът в течение да филма да развие диво желание за кинти и в крайна сметка собствената му алчност да го съсипе.
Когато се сондира за петрол и черният фонтан се появи, защо, ако се запали, няма мега огромна експлозия на всичките залежи?

Оказва се, че Даниел е много захардил. За негово щастие Елай е захардил много повече. Тия секти направо са лудница. Обаче в този случай това може да е положително за него и да му помогне да се пребори с някои негови особености. Типично в негов стил господин „the tongue of the slaves“ от Мумията пак играе лукав неудачник и далавераджия. А алкохолът бавно, но сигурно takes over.

Сбъднаха ми се очакванията – Даниел полудя, но май успя да разобличи сектата. Филмът е як и си заслужава двата часа и отгоре. А самият актьор прави много добър пърформанс.