филмите, които гледах

Национално Съкровище: Книгата на Тайните

Това е продължението на филма „Национално Съкровище“ или както е преведен на Български, не съм запознат. В първата част Бен Гейтс открива някакво съкровище, което е било скрито и покрито за много години. В този филм идеята е същата, но подбудите са други – опитва се да изчисти името на дядо си, който бива обвинен, че е участвал в убийството на Линкълн. За целта обикаля света за няколко дена и решава пъзелчета, но странно, как никога не страда от смяната на часовите пояси. Явно, освен с косопада,  има проблеми и със съня си.

Филмът е интересен, като относително бързо се заплита случката и започват приключенията. Така зрителят не е тормозен много много с the boring part. Разбира се, проникването в Бъкингамския дворец и в Овалния офис са абсолютна измислица, както и преекспонираните хакерски способности на Райли, но хей – това е Холивуд. Апропо Холивуд: много ме дразнят филмите, в които се пропагандира идеята, че всяка една снимка, независимо от нейното DPI, може да се увеличава до такава степен, че всякакви детайли да бъдат разкрити и (!!!) да не се виждат растерите. Но хей – това е Холивуд.

Филмът е приятно разпускане за съботния следобед или за неделния сутрешен махмурлук – не натоварва, не напряга, а държи интереса буден.

Кловърфийлд

Едно bad-ass чудовище напада Ню Йорк и изнасилва статуята на Свободата. Същевременно успява да убие адски много хора. Все пак вилнее няколко часа, бута купища сгради и други сглобки. Сред убитите са също и група юпита, които тичат наоколо с любителска камера. Чудовището, да го наречем Мерлинда, може да ражда по поръчка и при прищявка малки монстърчета с остри зъби и големи челюсти. Хората, ухапани от тези малки копеленца, след време експлодират.

Трябва да кажа: Не бях гледал толкова добър филм от месеци. Хареса ми. Има няколко доста вълнуващи сцени, като тази в тунела, когато Мармадюк включва режима за нощно снимане на камерата. Искаше ми се да има повече сцени с Мерлинда, как се ебава с военните, но anyway. Историята се показва от гледаната точка на юпитата, които тичат напред-назад в Манхатън с тази ударо-понасяща камерка, опитвайки се да спасят гаджето на Роб, която е била застигната от стена със стърчащо арматурно желЕзо. Самият филм е това, което са снимали нашите герои, така че през цялото време картината друса. Това ми хареса. По-реалистично е, от колкото камерата да бе от птичи поглед.

Едно нещо не ми стана ясно на края: пичовете напускат бойното поле с хеликоптер, издигнали са се на порядъчна височина и изведнъж Мерлинда протяга врат и го захапва. Вертолетчето се разбива естествено, но няма експлозия. Сигурно е свършил горивото :). Но защо оживяват? Само те, никой друг. Въпреки че е Sci-Fi филмът, това беше тъпо.