филмите, които гледах

Да Предизвикаш Смъртта

Любов, романтика, драма, мистерия, напрежение. Всичко има в този филм. Само не си спомням дали нямаше и комедия ;). 

Един илюзионист, великият Худини, си харесва една мацка – шарлатанка, така де медиум. Но в крайна сметка, всичко е добре, когато свършва добре.

Филмът е як и би се харесал даже на закоравели екшън фенове. Признавам си, заспах към края, хе хе :), но това се дължи на дарбата ми да виждам в бъдещето и просто знаех, какво престои.

Национално Съкровище: Книгата на Тайните

Това е продължението на филма „Национално Съкровище“ или както е преведен на Български, не съм запознат. В първата част Бен Гейтс открива някакво съкровище, което е било скрито и покрито за много години. В този филм идеята е същата, но подбудите са други – опитва се да изчисти името на дядо си, който бива обвинен, че е участвал в убийството на Линкълн. За целта обикаля света за няколко дена и решава пъзелчета, но странно, как никога не страда от смяната на часовите пояси. Явно, освен с косопада,  има проблеми и със съня си.

Филмът е интересен, като относително бързо се заплита случката и започват приключенията. Така зрителят не е тормозен много много с the boring part. Разбира се, проникването в Бъкингамския дворец и в Овалния офис са абсолютна измислица, както и преекспонираните хакерски способности на Райли, но хей – това е Холивуд. Апропо Холивуд: много ме дразнят филмите, в които се пропагандира идеята, че всяка една снимка, независимо от нейното DPI, може да се увеличава до такава степен, че всякакви детайли да бъдат разкрити и (!!!) да не се виждат растерите. Но хей – това е Холивуд.

Филмът е приятно разпускане за съботния следобед или за неделния сутрешен махмурлук – не натоварва, не напряга, а държи интереса буден.

10 000 пр. Хр.

Имало едно време едно племе на грозни хора. Те се прехранвали с мамути. Те ловували мамути. Настанали обаче трудни времена. Докато не се появило един момичето със сини очи. Тя ще спаси племето, каза местната врачка.

Минали години, но за тяхна беда, дошли търговци на роби и жената със сините очи и много други нейни съселяни били отвлечени. И нашият герой тръгва след нея, за да я спаси. На път се среща с какви ли не чудесии: други племена, огромен тигър, едни диви полу-птици полу-динозавърчета, пирамиди, болни с мания за величие и други радващи окото забележителности на онова време.

Филмът е интересен, защото е приключенски и защото това е приказка. Иначе тъпее. Интересно обаче, как преди 12008 години всички са ходили с расти. А и ми е чудно, как са се бръснали, при положение, че още не са открили различните сечива.

В Името на Краля: История от света на Dungeon Siege

Защо, защо? Кой му позволи на Уве Бол да продуцира това така обещаващо заглавие. Само като му видя снимката ми става ясно, що за човек е: кривозъб немец, роден в дълбоката северно-рейнска провинция, израстнал сред крави и овце, любител на изгнилите домати и отявлен зоофил. Как да очакваш от такъв човек артистичен поглед над нещата и склонност към детайла?

А играта е яка!

Филмът започва, както всички очакваме: нашият фермер, добрият стар Джейсън, оре нивата. Мазолите по грубите му ръце се пукат под натиска на свърх-мускулите върху дръжката на мотиката. И хоп, се появяват жена му и синът му, които отиват да продават продукцията на пазаря. Добре е, че са измислени тези двама нови герои, защото това ще придаде повече страст и ярост на предстоящите битки. Много е култово и името на главния герой – Фермер.

Това са началните 10 минути. Тук свършва всичко хубаво. Следват дълги минути с разтегливи сцени на страст, романтика, тъга, рязко прекъснати от кратки бойни сцени на Фермер с доста смешни орки.

Но надеждата умира последна. Все още очаквах битката да се пренесе в подземията и да се появят гадни паяци с отвратителни звуци. Уви. Дори едно мазе нямаше. Нямаше дракони, нямаше подивели животни, нямаше босове, нямаше град в короните на дърветата, нямаше  тайни куестове. С две думи – лоша работа.

2 звездички заради играта, която е грандиозна …