филмите, които гледах

Звездни Рейнджъри 3: Марудерите

След слабата втора серия на поредицата се надявах, да няма повече. Но ето я третата поредна битка между човечеството и шибаните буболечки. За радост на зрителя сценарият е базиран на първата, а не на втората  част.

Силно интересна ми е реакцията сред аудиторията към филма. Всички биха осъдили хитлеристкия национализъм , неговата пропаганда и упражнения геноцид. Но Федерацията, правителството на планетата Земя, е представена в същия нацистки вид. Паралелите са много: символът на държавата, униформите, пропагандата, потъпкването на опозицията. Но когато геноцидът е срещу нещо толкова гадно и гнусно, каквито са буболечките, то тогава всички подкрепят войната и избиване на противника. Тук се включвам и себе си – fuckin’ bugs, kill ‘em all.

Задължителна лента за всички фенове на сай-фай.

Не се Ебавай със Зохан

Адам обикновено прави средни филми. И този е такъв. Но нещото, което много ме кефи е, че винаги Роб Шнайдер получава някаква роля. И в този е така. И ролята му е жестока – див арабин.

Зохан е агент на израелските специални части, но мечтата му е, да бъде фризьор. За да я постигне, му се налага да инсценира убийството си и емигрира към Хамериканците.

Филмът е типчно глупав по американски – комедията не натоварва, има смешни сцени, има и оффф-копеле сцени. Бива за разпускане.

Неуловим

Ох, колко ме мързи, да коментирам този филм, не е истина.

Млад неудачник разбира, че всъщност е убиец и има супер способности. Целта му е да елиминира убиеца на баща си. Но видиш, измамен бил горкичкият, и убива всъщност баща си. Следва разплата, разбира се.

Въпреки Анджелина и Морган, филмът е тъп със слаб сценарии. Не мога да разбера, кой ги измисля тези тъпни. Лично на мен ми бе ясно още в самото начало, че тоя дришльо ще очисти баща си и че всъщност го използват. Хех, високото ми АйКю …

Хаос

Уж, обещаващо заглавие и обещаващ кастинг, пък … нъцки. А и идеята не е лоша …

Приема се, че хаосът е противоположност на идеалния ред. Всъщност следва, че всяка модификация, различна от идеалния ред, е отчасти хаос и отчасти ред (ако вземем аритметична прогресия с разлика 1 и 10 члена, подредени първо по възходящ начин, след това разбъркани произволно, твърдението може да се докаже. Всяка неизвестна подредба на тази прогресия може да се нарече хаос, а всяка вече известна се нарича ред. При произволна подредба на прогресията е невъзможно да се постигне хаос, тъй като въпросният начин на подреждане е вече известен, което прави тази подредба (според Теорията) ред. С това учените от ПСУ доказаха летливостта на понятието „хаос“, тъй като ако се даде нагледен пример за хаос, той моментално изчезва.

Джейсън е лошия. :)

Бели Пари за Черни Дни

Богато семейство, мъж и жена без деца, рязко обеднява, защото мъжът губи работата си. Както се очаква, някак си типично е, двамата имат проблеми да си променят начина на живот и започват да продават покъщнината. Жената, която според мен никога не е работила през живота си, решава, че трябва да започне работа, за да може да финансира нуждите им. И започва работа като … чистачка. Но не просто чистачка, ами чистачка във федералния паричен резерв, където биват бракувани и унищожени ненужните и изхабените банкноти. Не след дълго, като един отявлен evil genius, тя разбива системата и с помощта на две колежки започват редовно, разбирай всеки ден, да отмъкват по няколко десетки хиляди. Един ден естествено ги усещат, но те реално нищо не са откраднали – парите са отписани и ги няма в системата. Тоест нищо не липсва, а нещо трябва да го няма, за да има кражба.

Филмът е спокоен и не е натоварващ. Това е много важно при един такъв слаб сценарий. Филмът започва с арестуването на бандата, които при разпитите разказват историята. С други думи зрителят знае крайния резултат, но не знае, как се е стигнало до там. Нямам нищо против подобен подход към събитията и тяхното пресъздаване, но не разбирам, защо трябва един час и цели четиридесет минути да трае това нещо. На моменти бе доста скучно, наложи се да направя почивка.

Национално Съкровище: Книгата на Тайните

Това е продължението на филма „Национално Съкровище“ или както е преведен на Български, не съм запознат. В първата част Бен Гейтс открива някакво съкровище, което е било скрито и покрито за много години. В този филм идеята е същата, но подбудите са други – опитва се да изчисти името на дядо си, който бива обвинен, че е участвал в убийството на Линкълн. За целта обикаля света за няколко дена и решава пъзелчета, но странно, как никога не страда от смяната на часовите пояси. Явно, освен с косопада,  има проблеми и със съня си.

Филмът е интересен, като относително бързо се заплита случката и започват приключенията. Така зрителят не е тормозен много много с the boring part. Разбира се, проникването в Бъкингамския дворец и в Овалния офис са абсолютна измислица, както и преекспонираните хакерски способности на Райли, но хей – това е Холивуд. Апропо Холивуд: много ме дразнят филмите, в които се пропагандира идеята, че всяка една снимка, независимо от нейното DPI, може да се увеличава до такава степен, че всякакви детайли да бъдат разкрити и (!!!) да не се виждат растерите. Но хей – това е Холивуд.

Филмът е приятно разпускане за съботния следобед или за неделния сутрешен махмурлук – не натоварва, не напряга, а държи интереса буден.

10 000 пр. Хр.

Имало едно време едно племе на грозни хора. Те се прехранвали с мамути. Те ловували мамути. Настанали обаче трудни времена. Докато не се появило един момичето със сини очи. Тя ще спаси племето, каза местната врачка.

Минали години, но за тяхна беда, дошли търговци на роби и жената със сините очи и много други нейни съселяни били отвлечени. И нашият герой тръгва след нея, за да я спаси. На път се среща с какви ли не чудесии: други племена, огромен тигър, едни диви полу-птици полу-динозавърчета, пирамиди, болни с мания за величие и други радващи окото забележителности на онова време.

Филмът е интересен, защото е приключенски и защото това е приказка. Иначе тъпее. Интересно обаче, как преди 12008 години всички са ходили с расти. А и ми е чудно, как са се бръснали, при положение, че още не са открили различните сечива.

Тинейшъс Ди и Перцето на Съдбата

Двама умопомрачително тъпи глупака са си повярвали, че са нещо голямо в рока, но за да стигнат до успех им е нужно специално перце за китара – Перцето катапултирало кариерите на Robert Johnson, AC/DC, Van Helen, The Who; Перцето направено от зъба на Дявола; Перцето на Съдбата. А то се намира в Рок-н-Рол музея.

В същината си филмът е тъп и алогичен с тъпи хора и тъпи шеги. Но има страхотен саундтрак, който е изцяло на Tenacious D. Току що разбрах, че тази група наистина съществува и нейните членове са главните герои от филма. Свирят Comedy-Rock, каквото и да значи това. Но от друга страна, никога не бих приел на сериозно метал от някой плешко.

Според мен Перцето си е правило шегичка с двамата, Джак Блек и Кайл Гас, когато са сформирали групата си, защото си приличат странно много. Кастингът е невероятно успешен. Това е втори филм на Трой Джентайл, в който играе младия Джак Блек. Толкова си приличат, че е странно, че са с различни фамилии. Бих казал, че бащата, майката и братът също са истинското семейство на Джей Би.

Препоръчвам филма на всички фенове на рока. А ето така започва той:
 

П.П. Хо-хо-хо, току що отрких, че и Дейв Гроу играе – в ролята на дявола. Нищо чудно, че музиката става все по-добра.

Голям Град

Проследява се борбата на корейската полиция срещу банда джепджии, които са много по-опасни от мангалските им конкуренти в столицата – притежават магически ръце, ходят въоръжени с ножове и ги ползват, ако се наложи. Драмата идва от това, че майката на единия главен детектив е била в затвора за кражби и е майстор в занаята.

Типично за азиатските филми, бизнесът е наситен от няколко конкуриращи се банди, които се мразят и бият помежду си в опитите си за повече територия и влияние. Бойните сцени обаче не са шедьовър на изкуството – няма кунг-фу, няма дълги битки, ами всичко свършва бърже, защото единият (винаги се бият един на много) е адски добър. Лошите се опитват и с тенис ракети и топки да го изненадат, но успехът е нулев.
Не знам защо така е решил сценаристът – този вид престъпност е представен като сериозна мафия и всички правят яко кинти. За да е възможно това, тези банди или трябва да правят по 20 големи удара на ден, което е страшно много време, имайки предвид подготовката, която полагат за една кражба, или всеки трябва да ходи с няколко стотачки в джоба, въпреки потока от новини за жертви пострадали от мазни крадливи ръце.

Самата драма във филма е проследена някак си хаотично и непълно. Обърнато е малко внимание на Денг Чой¹ и на неговата връзка с майка му, а пък тя е тотално забравена и се появява от време на време, за да повтори, че вече не краде; но пък изведнъж вече си има собствен цветарски магазин.

Въпреки че сценарият слабее, филмът пак бива, но само защото е азиатски. А това кино има огромен потенциал, който все още не е развит. Бих се радвал ако има и професионални дублажи на английски, защото понякога субтитрите са крайно непрактични и убиват момент от филма. Не че дъблажът също не ги разваля, но китайски, корейски, японски … лудница са :).

–  Не съм убеден, че това му бе името, трудно ми е да го запомня; а намирането на информация за този филм конкретно в интернет си е цяло приключение.

Училището Св. Триниян

Американците имат тъп хумор. В състояние са да опропастят всяка една комедия. Добре, че филмът е английски. А те са джентълмени и придават изисканост и етикет на всяка една идея, пък била и тя не чак толкова хубава.

Едно лудо училище с едни луди ученички с полички и с една още по-луда директорка. Това трябва да е достатъчно, за да придобиеш пълна представа за събитията и техния развой. Английската изтънченост я придава Колин Фирт, който прави пореден силен филм; за съжаление със слаб сценарий, но пък забавен.

Филмът е идеален за следобедно разпускане с порция смях.