филмите, които гледах

Как се Чукат Младите

Хехе. Много бих се зарадвал, ако заглавието на филма бъде така преведено на Български.

Много приятна комедия, която ни запознава с четири двойки, ъ-ъ и една тройка: приятелите, двойката, бившите, първата среща и съквартирантите. Няма да разказвам повече, за да не ти разваля кефа от филма; страшно забавен с неочаквани обрати.

Да Предизвикаш Смъртта

Любов, романтика, драма, мистерия, напрежение. Всичко има в този филм. Само не си спомням дали нямаше и комедия ;). 

Един илюзионист, великият Худини, си харесва една мацка – шарлатанка, така де медиум. Но в крайна сметка, всичко е добре, когато свършва добре.

Филмът е як и би се харесал даже на закоравели екшън фенове. Признавам си, заспах към края, хе хе :), но това се дължи на дарбата ми да виждам в бъдещето и просто знаех, какво престои.

Национално Съкровище: Книгата на Тайните

Това е продължението на филма „Национално Съкровище“ или както е преведен на Български, не съм запознат. В първата част Бен Гейтс открива някакво съкровище, което е било скрито и покрито за много години. В този филм идеята е същата, но подбудите са други – опитва се да изчисти името на дядо си, който бива обвинен, че е участвал в убийството на Линкълн. За целта обикаля света за няколко дена и решава пъзелчета, но странно, как никога не страда от смяната на часовите пояси. Явно, освен с косопада,  има проблеми и със съня си.

Филмът е интересен, като относително бързо се заплита случката и започват приключенията. Така зрителят не е тормозен много много с the boring part. Разбира се, проникването в Бъкингамския дворец и в Овалния офис са абсолютна измислица, както и преекспонираните хакерски способности на Райли, но хей – това е Холивуд. Апропо Холивуд: много ме дразнят филмите, в които се пропагандира идеята, че всяка една снимка, независимо от нейното DPI, може да се увеличава до такава степен, че всякакви детайли да бъдат разкрити и (!!!) да не се виждат растерите. Но хей – това е Холивуд.

Филмът е приятно разпускане за съботния следобед или за неделния сутрешен махмурлук – не натоварва, не напряга, а държи интереса буден.

Тотално Напушване

Филмът е със сценарий и има за цел да представи тревата в добра светлина, като ни запознава с няколко факта.

Крайно слаба актьорска игра. Трябва да започна по-често да се доверявам на оценките в IMDB. Много тъп филм.

Има цици.

Супер Напушване

Спомняш ли си онзи документално-експериментален филм, в който един ненормалник се храни цял месец само и единствено с джънк-фууда в Македоналдс? Тук идеята е същата, само че вместо храна, главният герой един месец ще сеца яко трева. Понеже той е бил някога си обявен за втория най-мощен трево-друсащ в Щатите и за да има основа за сравнение, филмът започва с неговите ежедневни премеждия за тридесет дена, през които няма право даже и да помирише джойнт. А след това тридесет дена друса яко – от сутрин до вечер, под всякаква форма – свит, на бонг, на балон, на хапчета, на кексчета и т.н.

Глупав филм. Глупав, не защото е дива излъгация и не дава абсолютно никаква информация за марихуаната; глупав, не защото няма смешки, даже напротив – пълно е с вицове, защото главният герой е комик в кабаре; глупав е, защото главният глупак не гълта, а се прави, менте е. Филмът е чисто и просто маркетингов продукт.

Училището Св. Триниян

Американците имат тъп хумор. В състояние са да опропастят всяка една комедия. Добре, че филмът е английски. А те са джентълмени и придават изисканост и етикет на всяка една идея, пък била и тя не чак толкова хубава.

Едно лудо училище с едни луди ученички с полички и с една още по-луда директорка. Това трябва да е достатъчно, за да придобиеш пълна представа за събитията и техния развой. Английската изтънченост я придава Колин Фирт, който прави пореден силен филм; за съжаление със слаб сценарий, но пък забавен.

Филмът е идеален за следобедно разпускане с порция смях.

Пекарят

Това бе доста нахално. В един филм да участват Деймиан от Life, който иска да промени живота си, и Николай от New Amsterdam, който пък тъгува по някакво рандеву в Амстердам. Май е гей. Тия явно са се наговорили да се ебават тънко със зрителите. Лошо няма. Все едно единия сериал се опитва да провали другия, като убие главния му герой. :)

Филмът е лек, глупаво забавен и отпускащ. Вярно, че сценариста е прекалил със странните хора в селото, но се понася, не нагарча. Като за преди лягане е идеален. 

И няколко кратки +/- за филма, без конкретно групиране:

• тоя като се насра, бе адски забавно, но да потренира още малко гримасите
• what the fuck? Експлодираща овца?
• тия двамата са най-некадърните наемни убийци на света
• това беше най-гнусното нещо, което съм гледал последно време – как тая си лапна нокътя откъснат от гнусния й зелен крак

В Името на Краля: История от света на Dungeon Siege

Защо, защо? Кой му позволи на Уве Бол да продуцира това така обещаващо заглавие. Само като му видя снимката ми става ясно, що за човек е: кривозъб немец, роден в дълбоката северно-рейнска провинция, израстнал сред крави и овце, любител на изгнилите домати и отявлен зоофил. Как да очакваш от такъв човек артистичен поглед над нещата и склонност към детайла?

А играта е яка!

Филмът започва, както всички очакваме: нашият фермер, добрият стар Джейсън, оре нивата. Мазолите по грубите му ръце се пукат под натиска на свърх-мускулите върху дръжката на мотиката. И хоп, се появяват жена му и синът му, които отиват да продават продукцията на пазаря. Добре е, че са измислени тези двама нови герои, защото това ще придаде повече страст и ярост на предстоящите битки. Много е култово и името на главния герой – Фермер.

Това са началните 10 минути. Тук свършва всичко хубаво. Следват дълги минути с разтегливи сцени на страст, романтика, тъга, рязко прекъснати от кратки бойни сцени на Фермер с доста смешни орки.

Но надеждата умира последна. Все още очаквах битката да се пренесе в подземията и да се появят гадни паяци с отвратителни звуци. Уви. Дори едно мазе нямаше. Нямаше дракони, нямаше подивели животни, нямаше босове, нямаше град в короните на дърветата, нямаше  тайни куестове. С две думи – лоша работа.

2 звездички заради играта, която е грандиозна …

Ще се лее Кръв

Блогвам на живо в момента. Според оценката в IMDB трябва да е добър филм.

Годината е 1898 и нашият златотърсач си разказа играта – динамит му гръмна в лицето, падна от няколко метра и си счупи крака и, като за капак, се намира у пичковци сред пустинята и сега трябва да се влачи до града.
Да, сурова е цената на успеха – след няколко години той вече е мастит бизнесмен и търгува с петрол.

Наистина интересно начало на филма. Става дума за предприемачеството в най-чистата му форма – сурови и необработени възможности навсякъде. Дано намесят скоро и друг вид търговия, ще е интересно. А нашият човек се е отракал и гледа да прецаква хората – предлага по-ниски цени от реалните, шикалкави и омайва. Никакъв морал. Но хей, това е бизнес. Изводът тук е, че като ти се предлага нещо, изисквай няколко дни време за размисъл.

Току що господин Даниел Плейнвю купи цяло градче, очаквам бум на акциите му.

Намери петрол. Намери много петрол. Но Ейч Дабълю, наследникът на господин Плейнвю, оглуша. В тази случка повратният момент бе, че нашият бизнесмен прояви доза алчност и заряза сина си за сметка на горящото находище. Очаквам сребролюбецът в течение да филма да развие диво желание за кинти и в крайна сметка собствената му алчност да го съсипе.
Когато се сондира за петрол и черният фонтан се появи, защо, ако се запали, няма мега огромна експлозия на всичките залежи?

Оказва се, че Даниел е много захардил. За негово щастие Елай е захардил много повече. Тия секти направо са лудница. Обаче в този случай това може да е положително за него и да му помогне да се пребори с някои негови особености. Типично в негов стил господин „the tongue of the slaves“ от Мумията пак играе лукав неудачник и далавераджия. А алкохолът бавно, но сигурно takes over.

Сбъднаха ми се очакванията – Даниел полудя, но май успя да разобличи сектата. Филмът е як и си заслужава двата часа и отгоре. А самият актьор прави много добър пърформанс.

Игра по План

Егоцентричен коуртърбек разбира в разгара на сезона, че има дъщеря. За съжаление не успява да се осъзнае, че е гей.

В този филм има само едно единствено хубаво нещо: скалата пак играе роли на идиот :), това бе смешно. Учителката по балет на малката е пичка, но хей – това е семеен филм, цица няма да се покаже.